Забавления

Детски екологичен парк

Копривщица вече е атрактивно място и за децата. В самия център на града, в непосредствена близост до родния дом на великия писател и публицист – Любен Каравелов, децата ще открият невероятно място за забавления.
Биологичното богатство на Средногорието е показано, чрез занимателни, агитационни и информационни табла, изградени с образователна цел: календар на времето, кръговрат на водата в природата, познай чии са следите, ядливи гъби и техните отровни двойници, животни, растения, билки, застрашени от изчезване животински и растителни видове и др.
В детския екологичен парк се провеждат също зелени училища и се изнасят уроци по природознание на открито.

Пътека на здравето

В близките околности на Копривщица, до поляните на местността „Войводенец”, известна като място за провеждане на националния фолклорен фестивал, е изградена Пътеката на здравето. Сред прохладата на свежа борова гора на връх Свети Димитър са монтирани спортни съоръжения. От посетителски център „Богдан” може да се наеме спортен аниматор.

Фото туризъм

Животински свят в околностите на Копривщица

Красивите и тайнствени околности на Копривщица са убежище на много горски животни, които придават още по-голяма загадъчности очарование на природата.
Животинският свят на Средногорието е изключително разнообразен. В горите живеят сърни, благородни елени, глигани, вълци, лисици, катерици, зайци, лалугери, диви котки, яребици и други.
Територията на Копривщица е обитавана и от защитени горски видове. Сред тях са редкият и застрашен за Европа вид царски орел, орел змияр, бухал, кукувица, глухар, гълъб хралупар, черен кълач, сив кълвач, видра, кафява мечка, дъждовник, алпийски тритон, смок мишкар, златка, язовец, гривяк, керкенез, перната кукумявка, обикновена водна змия, усойница и много други.
В списъка на глобално застрашените от изчезване видове са кафявата мечка, вълкът, видрата и пъстрият пор.
Във водите на река Тополница се срещат балканска пъстърва, мряна, кротушка и речен кефал.

Растителен свят в околностите на Копривщица

Растителният свят на Копривщица е предстваен предимно от широколистни и иглолистни гори. Те заемат около 60% от общата територия. Тук се срещат естествени дървесни видове като бук, габър, зимен дъб (горун), трепетлика, ива, мъждрян и други. Основният облик на гората дават буковите насаждения. Вековна е буковата гора в поддържан резерват „Богдан” и защитена местност „Барикадите”. 200-годишен е и старият „плачещ бук”, наречен Кривото дърво и обявен за природна забележителност. Дъбовата гора в защитената местност „Калето – Смиловене” също е истинско природно чудо.
По-високите места в околностите на града са залесени със свежи иглолистни гори от бял бор, смърч, черен бор. Срещат се също ела, бяла мура, черна мура, дуглазка ела и др.
Много от тревистите растения са с лечебни свойства, а 78 вида са защитени. Билки с голямо значение, които намират проложение във фармокалогично активни вещества, са: равнец, шипка, камшик, шапиче, лудо биле, обикновен глог,мъжка папрат, леска, глог, здравец, кукуряк, жълт кантарион,лечебна иглика, офика, мащерка, подбел и много други.
В района на Копривщенското землище може да срещнете различни видове ядливи гъби: сърнела, печурка, бисерка, манатарка, кладница, масловка, челадинка и пърхотка.
Ароматните горки ягоди, малини, къпини и боровинки – наслада за всеки вкус, растат в изобилие в близките и по-далечни местности на Копривщица.

Маршрути

С раница на гръб по пътеките на красивото Средногорие
Единадесет пешеходни маршрута, с отлична маркировка и изградени туристически заслони могат да бъдат посетени от любителите на природата. Маршрутите са със средна продължителност около 3-4 часа и са с различна степен на трудност. Началото на всеки маршрут започва от туристически център “Богдан”, където може да получите пълна информация за пешеходните маршрути, при желание да си закупите туристическа карта или да наемете планински водач.
Местността е безопасна, но движението в група е препоръчително. Срещата със стада овце е твърде вероятна и макар криеща своето очарование, трябва да бъдете внимателни с нейните пазачи – овчарските кучета. Подбирайте и подходяща метеорологична прогноза за вашия тур сред природата.
1.Покорете средногорския първенец копривщица – в. Богдан
Тръгвате по бул. „Х. Н. Палавеев” на юг, заобикаляте мандрата отляво и по черен път, срещу течението на река Тополница, продължавате в югоизточна посока. След завой на ляво стигате до Гацова чешма (малък заслон). Нагоре, през вековна букова гора достигате до резервата Богдан. Маршрутът продължава към средногорския първенец в. Богдан (1604 м), включен в 100-те национални туристически обекта.
2. В сърцето на Средна гора Копривщица – м. Сополиви камъни – в. Стръмнос – Копривщица
Маршрутът води по асфалтирания път на юг в посока Стрелча. След паметника на Аврелиан (на 5 км от града) пътят се отклонява в югозападна посока към м. Сополивите камъни. Оттам на запад, през открита местност и букова гора стигате до м. Черньови бачии. Надясно от върха, излизате на седловината Шамаците и стигате до м. Чемериките. На север се издига връх Буная (вторият по височина връх в Средна Гора – 1572 м.). На връщане покрай меснтост Черньови бачии и м. Боев шамак за около 1 час стигате до Кривото дърво, 200-годишен плачещ бук, обявен за природна забележителност. По асфалтираният път се връщате до Копривщица (7 км.)
3. С благословията на християнските светци Копривщица – пар. Св. Спас – в. Св. Илия – м.Чумина – м. Билото – в. Св. Атанас – Копривщица
Тръгвате по булеварда в посока Стрелча, заобикаляте мандрата и по стръмен черен път, източно от завода, достигате до параклиса „Св. Спас”. Коларски път води до в. Св. Илия. През открита местност и борова гора стигате до Чуминска река (малък заслон). От Чуминска река през м. Билото стигате до м. Водопоя (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към върховете Богдан и Буная, Централен Балкан и Копривщица. В южна посока, през борова гора по стръмна пътека, през в. Св. Атанас и Арнаут махала, се връщате в Копривщица.
4. По стария път за Пловдив
Копривщица – м. Кемера – м. Късо бърдо – р. Меде дере – Копривщица

Отправяте се в посока Стрелча и след 4 км, завивате на изток в посока м. Барикадите. След 2 км. (200 м след Бобева чешма – заслон) пътят се отклонява вдясно през букова гора, сред която ромолят водопадчетата на Бъзьово дере. По пътя, който води на юг, все още личат калдаръмени плочи. Това е старият път за Пловдив, който отвежда до красива поляна – м. Кемера и Меде Дере. Тук ще откриете останки от стар каменен мост. Продължавате през букова гора по стръмен каменист път до м. Късо бърдо. В югоизточна посока, на един час пеша, отстои х. Бунтовна. От Късо бърдо в североизточна посока, през вековна букова гора се спускате отново към долината на Меде дере. Пресичате на две места планинския поток и след около час стигате до Хаджи Вълчовата чешма. По дървено мостче пресичате Меде дере на север и по асфалтирания път край паметника Шестнайсетте (заслон) и Бобева чешма се връщате в Копривщица.
5. По пътя на „Кървавото писмо”
Копривщица – м. Равна поляна – в. Бич – м. Каравелова поляна – Копривщица

Минавате покрай моста Първата пушка и вървите срещу течението на Бяла река. По черен път през борова гора стигате до м. Равна поляна. След отклонение на юг, през букова гора стигате до подножието на в. Поп – открита местност с обзор към в. Богдан, в. Буная и Централен Балкан. В западна посока минавате по вододела и през букова гора (малък заслон) стигате до в. Бич. Оттук до х. Павел Делирадев разстоянието е 1 час пеша, а до Панагюрски колонии – 2,5 часа пеша. Връщането е в обратна посока до м. Равна поляна. След оградата всясно, маршрутът се отклонява през букова гора за м. Каравелова поляна, която носи името на великия син на Копривщица – Любен Каравелов (малък заслон). В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала (чешма), през м. Гергьовден и Св. Дух се връщате в Копривщица.
6. „Хубава си, моя горо”
Копривщица – Райново дере – в. Поп – м. Каравелова поляна – Копривщица

Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча. След бензиностанцията пресичате Райново дере при Ненчова чешма. Изкачвате се по горска пътека до Телевизионната кула. Продължавате през борова гора, по северния склон на в. Попадия и стигате до равна местност зад в. Поп (заслон). Оттук се открива красива гледка към в. Богдан, в. Буная, Централен Балкан и околностите на Копривщица. В западна посока, през вековна букова гора, стигате до м. Каравелова поляна (малък заслон). В Копривщица се връщате през борова гора, която отвежда до м. Гергьовден и в. Св. Дух, намиращи се в околностите на града.
7. Изпроводяк на копривщенските гурбетчии
Копривщица – м. Сополиви камъни – Кривото дърво – Копривщица

Тръгвате на юг по асфалтовия път за Стрелча. След около 5 км., малко преди чешмата „Отец Паисий”, под паметника на Аврелиан, се отклонявате вдясно на запад към м. Сополивите камъни (беседка). Според легендата, на това място копривщенки са изпращали мъжете на гурбет в Мала Азия и Египет. Маршрутът продължава на запад през м. Боев шамак, след което се спуска до природния феномен Кривото дърво. По асфалтираня път (7 км) се връщате в Копривщица.
8. По хайдушките пътеки
Копривщица – в. Св. Димитър – в. Св. Лука – Хайдушки кладенец – м. Равна поляна – Бяла река – Копривщица

Маршрутът минава покрай моста Първата пушка, пресича Бяла река, завива надясно и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец. По горски път, през борова и букова гора и през открита местност се стига до отклонението за в. Св. Лука. Продължавате наляво, на югозапад по стръмен път през букова гора, който ви отвежда до Хайдушкия кладенец (заслон). Преминавате през открита местност и стигате до Вододела (Билото) между Копривщица и с. Душанци (беседка). Маршрутът продължава на юг в посока м. Равна поляна. Спускате се през борова гора и по долината на Бяла река се връщате в Копривщица.
9. Пътека на здравето
Копривщица – в. Св. Димитър – Копривщица

Тръгвате в посока площад „20 април”, минавате покрай паметника на Найден Геров, по доганова улица и по стръмна пътека излизате на поляните на м. Войводенец – мястото, където се провеждат Националните събори на народното творчество. От поляните се разкрива величествена гледка към Стара планина и Копривщица. На изток е в. Св. Димитър, около който минава пътеката на здравето, с изградени уреди за спортуване сред природата. Връщането става по заобиколен път вдясно, който отново отвежда към Доганова улица.
С превозно средство маршрутът минава покрай моста Първата пушка, по десния бряг срещу течението на Бяла река, завива надясно, после наляво и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец.
10. По следите на най-старата история на Копривщица
Копривщица – пар. Св. Спас – в. Св. Петка – Тракийски могили – в. Св. Никола – Копривщица

Тръгвате срещу течението на р. Тополница, по десния бряг. В края на града заобикаляте мандрата отляво и по стръмна пътека стигате до параклиса „Св. Спас”. Маршрутът продължава нагоре до в. Св. Петка и Тракийските могили. На северозапад продължавате през борова гора към в. Св. Никола. Непосредствено под него е Арнаут махала и Копривщица.
11. Чакащата майка
Копривщица – м. Рейница – Копривщица

Тръгвате по пътя за Стрелча. На 200-300 м след разклона за м. Барикадите, завивате на юг и по стръмен коларски път стигате до м. Рейница (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към коприщенското землище и Централен Балкан. Тук природата е изваяла причудливи формиот скали. Една от тях наподобява надгробния паметник на нежния лирик Димчо Дебелянов („Чакащата своя син, майка”). Продължавате по билото на югоизток, завивате на запад и се спускате към м. Нови ливади. По асфалтирания път се връщщате в Копривщица.