Копривщица

Градче, скътано в сърцето на Средна гора

Между най-високите върхове на Средна гора, в тясна котловина на 1060 м надморска височина, живописно се разстила историческия град Копривщица.
В далечното Средновековие, когато турските нашественици навлизат в земите на България и през 1393 завземат нейната столица Търново, много от търновските боляри, заедно със своите стада, селяни, прислуга и движимо имущество, се изтеглят към незавладените още земи на югозапад от Стара планина, за да изберат отдалечената и непроходима Централна Средна гора за свой нов дом.
Така се изгражда Копривщица. Постепенно през вековете градчето преживява стопански подем, който му позволява в епохата на Българското Възраждане да се превърне в процъфтяващ културно-просвете център, дал на България плеяда видни дейци – просветители и народни будители, книжовници, общественици, държавници и политици.
Тук през 1837 г. отваря врати второто взаимно училище в България, а през 1846 г. е открито първото в страната класно училище. Архитектурата на града е представена от шедьоври на възрождеснкото строителство, с които и досега се гордеем.
Копривщица е съдбоносна дума за българската история. На 20 април 1876 г., на Калъчевия мост в Копривщица, е даден първият изстрел срещу турския поробител и е поставено началото на Априлското въстание, довело до Освобождението на България.
Градът е обявен за град музей през 1952 г., за архитектурен и исторически резерват през 1971 г., а през 1978 г. е признат за селище на вътрешния и международния туризъм.

Битът на копривщенци

Всеки обикновен ден за жителите на Копривщица е изпълнен с очарование и романтика за нейните посетители.
Сутрин рано се будите с гласа на петела. Закуската ви е приготвена с местни продукти от ръцете на сръчна домакиня. По време на разходката си се спещате с впрегнатите в каруци коне и техните стопани, тръгнали за всекидневната си стопанска работа. Във водите на тополница се къпят бели патета, а игриви козички тичат по зелените полянки. Вечер наблюдавате връщането на кравите от паша, които бавно и спокойно се прибират към своите домове.

България пее в Копривщица

Магията на автентичната българска песен завладява Копривщица на всеки пет години.
Първият събор на народното творчество е проведен през 1965 г. и оттогава вече 9 пъти, през топлите августовски дни, възрожденското градче се оглася от огнени ритми и звуци. В продължение на три дни народното веселие не стихва ден и нощ.
Нациналният фестивал е празник на българския дух, традиции и самобитно изкуство. Самодейци от всички краища на България идват в Копривщица. Българи от различни поколения показват своето изкуство.
Магията на копривщенския събор привлича нови ценители на българското народно творчество.